Сура 37 Строените в редици

أُولَٰئِكَ لَهُمْ رِزْقٌ مَعْلُومٌ

За тях ще има знайно препитание -
37:41
فَوَاكِهُ ۖ وَهُمْ مُكْرَمُونَ

плодове. И ще са удостоени
37:42
فِي جَنَّاتِ النَّعِيمِ

в Градините на блаженството,
37:43
عَلَىٰ سُرُرٍ مُتَقَابِلِينَ

на престоли един срещу друг.
37:44
يُطَافُ عَلَيْهِمْ بِكَأْسٍ مِنْ مَعِينٍ

Ще им поднасят чаши от извор
37:45
بَيْضَاءَ لَذَّةٍ لِلشَّارِبِينَ

кристален, приятен за пиещите.
37:46
لَا فِيهَا غَوْلٌ وَلَا هُمْ عَنْهَا يُنْزَفُونَ

От него нито боли глава, нито се опияняват.
37:47
وَعِنْدَهُمْ قَاصِرَاتُ الطَّرْفِ عِينٌ

При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи,
37:48
كَأَنَّهُنَّ بَيْضٌ مَكْنُونٌ

сякаш са скрити бисери.
37:49
فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍ يَتَسَاءَلُونَ

Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.
37:50
قَالَ قَائِلٌ مِنْهُمْ إِنِّي كَانَ لِي قَرِينٌ

Ще рече един от тях: “Аз имах приятел,
37:51
يَقُولُ أَإِنَّكَ لَمِنَ الْمُصَدِّقِينَ

който казваше: “Нима наистина си от повярвалите?
37:52
أَإِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَدِينُونَ

Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”
37:53
قَالَ هَلْ أَنْتُمْ مُطَّلِعُونَ

Рече: “Ще надзърнете ли?”
37:54
فَاطَّلَعَ فَرَآهُ فِي سَوَاءِ الْجَحِيمِ

И надзърна, и го видя в средата на Ада.
37:55
قَالَ تَاللَّهِ إِنْ كِدْتَ لَتُرْدِينِ

Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби.
37:56
وَلَوْلَا نِعْمَةُ رَبِّي لَكُنْتُ مِنَ الْمُحْضَرِينَ

И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб].
37:57
أَفَمَا نَحْنُ بِمَيِّتِينَ

А нали ние [вярващите] не ще умрем
37:58
إِلَّا مَوْتَتَنَا الْأُولَىٰ وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ

освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”
37:59
إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ

Това е великото спасение.
37:60

Превод: Цветан Теофанов