Мусхаф, страница 449
-
وَجَعَلْنَا ذُرِّيَّتَهُ هُمُ الْبَاقِينَ
И сторихме неговите потомци да просъществуват.
37:77 -
وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ
И оставихме за него спомен сред сетните.
37:78 -
سَلَامٌ عَلَىٰ نُوحٍ فِي الْعَالَمِينَ
Мир за Нух сред народите!
37:79 -
إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ
Така награждаваме Ние благодетелните.
37:80 -
إِنَّهُ مِنْ عِبَادِنَا الْمُؤْمِنِينَ
Той бе един от Нашите вярващи раби.
37:81 -
ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ
После издавихме другите.
37:82 -
وَإِنَّ مِنْ شِيعَتِهِ لَإِبْرَاهِيمَ
И сред неговите последователи бе Ибрахим.
37:83 -
إِذْ جَاءَ رَبَّهُ بِقَلْبٍ سَلِيمٍ
Как се яви пред своя Господ с чисто сърце.
37:84 -
إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِ مَاذَا تَعْبُدُونَ
Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите?
37:85 -
أَئِفْكًا آلِهَةً دُونَ اللَّهِ تُرِيدُونَ
Нима искате лъжливи богове вместо Аллах?
37:86 -
فَمَا ظَنُّكُمْ بِرَبِّ الْعَالَمِينَ
И какво мислите за Господа на световете?”
37:87 -
فَنَظَرَ نَظْرَةً فِي النُّجُومِ
И отправи поглед към звездите.
37:88 -
فَقَالَ إِنِّي سَقِيمٌ
И рече: “Аз съм болен.”
37:89 -
فَتَوَلَّوْا عَنْهُ مُدْبِرِينَ
А те му обърнаха гръб и си отидоха.
37:90 -
فَرَاغَ إِلَىٰ آلِهَتِهِمْ فَقَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ
И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли да похапнете?
37:91 -
مَا لَكُمْ لَا تَنْطِقُونَ
Какво ви е, та не говорите?”
37:92 -
فَرَاغَ عَلَيْهِمْ ضَرْبًا بِالْيَمِينِ
И се наведе над тях, и ги удари с десница.
37:93 -
فَأَقْبَلُوا إِلَيْهِ يَزِفُّونَ
[И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при него забързани.
37:94 -
قَالَ أَتَعْبُدُونَ مَا تَنْحِتُونَ
Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали?
37:95 -
وَاللَّهُ خَلَقَكُمْ وَمَا تَعْمَلُونَ
А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.”
37:96 -
قَالُوا ابْنُوا لَهُ بُنْيَانًا فَأَلْقُوهُ فِي الْجَحِيمِ
Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”
37:97 -
فَأَرَادُوا بِهِ كَيْدًا فَجَعَلْنَاهُمُ الْأَسْفَلِينَ
Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да са унизените.
37:98 -
وَقَالَ إِنِّي ذَاهِبٌ إِلَىٰ رَبِّي سَيَهْدِينِ
И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще ме напъти.
37:99 -
رَبِّ هَبْ لِي مِنَ الصَّالِحِينَ
Господи мой, дари ме с праведни потомци!”
37:100 -
فَبَشَّرْنَاهُ بِغُلَامٍ حَلِيمٍ
И го благовестихме за смирен син.
37:101 -
فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَىٰ فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانْظُرْ مَاذَا تَرَىٰ ۚ قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ ۖ سَتَجِدُنِي إِنْ شَاءَ اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ
И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”
37:102
Превод: Цветан Теофанов