Сура 89 Зората
-
وَالْفَجْرِ
Кълна се в зората
89:1 -
وَلَيَالٍ عَشْرٍ
и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],
89:2 -
وَالشَّفْعِ وَالْوَتْرِ
и в четното, и в нечетното,
89:3 -
وَاللَّيْلِ إِذَا يَسْرِ
и в нощта, когато отминава!
89:4 -
هَلْ فِي ذَٰلِكَ قَسَمٌ لِذِي حِجْرٍ
Нима в това няма клетва за разумния?
89:5 -
أَلَمْ تَرَ كَيْفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ
Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите
89:6 -
إِرَمَ ذَاتِ الْعِمَادِ
и с ирамитите, имащи високи постройки,
89:7 -
الَّتِي لَمْ يُخْلَقْ مِثْلُهَا فِي الْبِلَادِ
подобни на които не бяха сътворени по земите,
89:8 -
وَثَمُودَ الَّذِينَ جَابُوا الصَّخْرَ بِالْوَادِ
и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,
89:9 -
وَفِرْعَوْنَ ذِي الْأَوْتَادِ
и с Фараона, владетеля на войските,
89:10 -
الَّذِينَ طَغَوْا فِي الْبِلَادِ
които безчинстваха из селищата
89:11 -
فَأَكْثَرُوا فِيهَا الْفَسَادَ
и множаха в тях развалата?
89:12 -
فَصَبَّ عَلَيْهِمْ رَبُّكَ سَوْطَ عَذَابٍ
Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.
89:13 -
إِنَّ رَبَّكَ لَبِالْمِرْصَادِ
Твоят Господ надзирава.
89:14 -
فَأَمَّا الْإِنْسَانُ إِذَا مَا ابْتَلَاهُ رَبُّهُ فَأَكْرَمَهُ وَنَعَّمَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَكْرَمَنِ
И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”
89:15 -
وَأَمَّا إِذَا مَا ابْتَلَاهُ فَقَدَرَ عَلَيْهِ رِزْقَهُ فَيَقُولُ رَبِّي أَهَانَنِ
А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”
89:16 -
كَلَّا ۖ بَلْ لَا تُكْرِمُونَ الْيَتِيمَ
Ала не! Вие не почитате сирака
89:17 -
وَلَا تَحَاضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ الْمِسْكِينِ
и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,
89:18 -
وَتَأْكُلُونَ التُّرَاثَ أَكْلًا لَمًّا
и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.
89:19 -
وَتُحِبُّونَ الْمَالَ حُبًّا جَمًّا
И обичате богатството с голяма любов.
89:20
Превод: Цветан Теофанов