Сура 74 Обиваващият се, аят 32 – 56

  1. كَلَّا وَالْقَمَرِ

    Ала не! Кълна се в луната

    74:32
  2. وَاللَّيْلِ إِذْ أَدْبَرَ

    и в нощта, когато отминава,

    74:33
  3. وَالصُّبْحِ إِذَا أَسْفَرَ

    и в утрото, когато засиява!

    74:34
  4. إِنَّهَا لَإِحْدَى الْكُبَرِ

    Този [Огън] е едно от великите изпитания

    74:35
  5. نَذِيرًا لِلْبَشَرِ

    предупреждение за хората,

    74:36
  6. لِمَنْ شَاءَ مِنْكُمْ أَنْ يَتَقَدَّمَ أَوْ يَتَأَخَّرَ

    за всеки от вас, който пожелае да напредва или да изостава.

    74:37
  7. كُلُّ نَفْسٍ بِمَا كَسَبَتْ رَهِينَةٌ

    Всеки е заложник на онова, което е придобил,

    74:38
  8. إِلَّا أَصْحَابَ الْيَمِينِ

    освен владелците на десницата.

    74:39
  9. فِي جَنَّاتٍ يَتَسَاءَلُونَ

    В градини те ще разпитват

    74:40
  10. عَنِ الْمُجْرِمِينَ

    за престъпниците.

    74:41
  11. مَا سَلَكَكُمْ فِي سَقَرَ

    “Какво ви отведе в Преизподнята?”

    74:42
  12. قَالُوا لَمْ نَكُ مِنَ الْمُصَلِّينَ

    Ще рекат: “Ние не бяхме сред отслужващите молитвата

    74:43
  13. وَلَمْ نَكُ نُطْعِمُ الْمِسْكِينَ

    и не хранехме нуждаещия се,

    74:44
  14. وَكُنَّا نَخُوضُ مَعَ الْخَائِضِينَ

    и затъвахме в празнословие със затъващите,

    74:45
  15. وَكُنَّا نُكَذِّبُ بِيَوْمِ الدِّينِ

    и взимахме за лъжа Съдния ден,

    74:46
  16. حَتَّىٰ أَتَانَا الْيَقِينُ

    докато ни застигна смъртта.”

    74:47
  17. فَمَا تَنْفَعُهُمْ شَفَاعَةُ الشَّافِعِينَ

    Затова не ще им помогне ничие застъпничество.

    74:48
  18. فَمَا لَهُمْ عَنِ التَّذْكِرَةِ مُعْرِضِينَ

    Какво им е, защо се отдръпват от напомнянето,

    74:49
  19. كَأَنَّهُمْ حُمُرٌ مُسْتَنْفِرَةٌ

    сякаш са подплашени диви магарета,

    74:50
  20. فَرَّتْ مِنْ قَسْوَرَةٍ

    бягащи от лъв?

    74:51
  21. بَلْ يُرِيدُ كُلُّ امْرِئٍ مِنْهُمْ أَنْ يُؤْتَىٰ صُحُفًا مُنَشَّرَةً

    И всеки от тях иска да му се даде разясняващата книга.

    74:52
  22. كَلَّا ۖ بَلْ لَا يَخَافُونَ الْآخِرَةَ

    Ала не! Те не се страхуват от отвъдния живот.

    74:53
  23. كَلَّا إِنَّهُ تَذْكِرَةٌ

    Ала не! Той [- Коранът] е поучение.

    74:54
  24. فَمَنْ شَاءَ ذَكَرَهُ

    И който пожелае, ще се поучи.

    74:55
  25. وَمَا يَذْكُرُونَ إِلَّا أَنْ يَشَاءَ اللَّهُ ۚ هُوَ أَهْلُ التَّقْوَىٰ وَأَهْلُ الْمَغْفِرَةِ

    И не се поучават, без Аллах да пожелае. Той е Достойният да се боят от Него и е Достойният да опрости.

    74:56

Превод: Цветан Теофанов