Сура 51 Отвяващите, аят 24 – 31

1. هَلْ أَتَاكَ حَدِيثُ ضَيْفِ إِبْرَاهِيمَ الْمُكْرَمِينَ

   Стигна ли до теб разказът за почетните гости на Ибрахим?

   51:24

2. إِذْ دَخَلُوا عَلَيْهِ فَقَالُوا سَلَامًا ۖ قَالَ سَلَامٌ قَوْمٌ مُنْكَرُونَ

   Влязоха при него и рекоха: “Мир!” Каза: “Мир!” И си рече: “Непознати хора!”

   51:25

3. فَرَاغَ إِلَىٰ أَهْلِهِ فَجَاءَ بِعِجْلٍ سَمِينٍ

   И без да го видят, свърна към своето семейство и дойде с тлъсто [печено] теле,

   51:26

4. فَقَرَّبَهُ إِلَيْهِمْ قَالَ أَلَا تَأْكُلُونَ

   и им го поднесе. Рече: “Ще похапнете ли?”

   51:27

5. فَأَوْجَسَ مِنْهُمْ خِيفَةً ۖ قَالُوا لَا تَخَفْ ۖ وَبَشَّرُوهُ بِغُلَامٍ عَلِيمٍ

   И спотаи страх от тях. Рекоха: “Не се страхувай!” И го благовестиха за знаещ син.

   51:28

6. فَأَقْبَلَتِ امْرَأَتُهُ فِي صَرَّةٍ فَصَكَّتْ وَجْهَهَا وَقَالَتْ عَجُوزٌ عَقِيمٌ

   И пристъпи жена му с вик, удряйки лицето си, и рече: “Но аз съм бездeтна старица!”

   51:29

7. قَالُوا كَذَٰلِكِ قَالَ رَبُّكِ ۖ إِنَّهُ هُوَ الْحَكِيمُ الْعَلِيمُ

   Рекоха: “Тъй каза твоят Господ. Той е Премъдрия, Всезнаещия.”

   51:30

8. قَالَ فَمَا خَطْبُكُمْ أَيُّهَا الْمُرْسَلُونَ

   Рече: “А какво ви е намерението, о, пратеници?”

   51:31

Превод: Цветан Теофанов