Сура 3 Родът на Имран, аят 195

1. فَاسْتَجَابَ لَهُمْ رَبُّهُمْ أَنِّي لَا أُضِيعُ عَمَلَ عَامِلٍ مِنْكُمْ مِنْ ذَكَرٍ أَوْ أُنْثَىٰ ۖ بَعْضُكُمْ مِنْ بَعْضٍ ۖ فَالَّذِينَ هَاجَرُوا وَأُخْرِجُوا مِنْ دِيَارِهِمْ وَأُوذُوا فِي سَبِيلِي وَقَاتَلُوا وَقُتِلُوا لَأُكَفِّرَنَّ عَنْهُمْ سَيِّئَاتِهِمْ وَلَأُدْخِلَنَّهُمْ جَنَّاتٍ تَجْرِي مِنْ تَحْتِهَا الْأَنْهَارُ ثَوَابًا مِنْ عِنْدِ اللَّهِ ۗ وَاللَّهُ عِنْدَهُ حُسْنُ الثَّوَابِ

   А техният Господ им отвърна: “Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена – вие сте един от друг – а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете си, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, на тях ще прикрия провиненията и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат – награда от Аллах. При Аллах е прекрасната награда.

   3:195

Превод: Цветан Теофанов