Сура 37 Строените в редици, аят 51 – 59

1. قَالَ قَائِلٌ مِنْهُمْ إِنِّي كَانَ لِي قَرِينٌ

   Ще рече един от тях: “Аз имах приятел,

   37:51

2. يَقُولُ أَإِنَّكَ لَمِنَ الْمُصَدِّقِينَ

   който казваше: “Нима наистина си от повярвалите?

   37:52

3. أَإِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًا وَعِظَامًا أَإِنَّا لَمَدِينُونَ

   Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще има за нас възмездие?”

   37:53

4. قَالَ هَلْ أَنْتُمْ مُطَّلِعُونَ

   Рече: “Ще надзърнете ли?”

   37:54

5. فَاطَّلَعَ فَرَآهُ فِي سَوَاءِ الْجَحِيمِ

   И надзърна, и го видя в средата на Ада.

   37:55

6. قَالَ تَاللَّهِ إِنْ كِدْتَ لَتُرْدِينِ

   Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби.

   37:56

7. وَلَوْلَا نِعْمَةُ رَبِّي لَكُنْتُ مِنَ الْمُحْضَرِينَ

   И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен [с теб].

   37:57

8. أَفَمَا نَحْنُ بِمَيِّتِينَ

   А нали ние [вярващите] не ще умрем

   37:58

9. إِلَّا مَوْتَتَنَا الْأُولَىٰ وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ

   освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?”

   37:59

Превод: Цветан Теофанов