Сура 37 Строените в редици, аят 100 – 108

1. رَبِّ هَبْ لِي مِنَ الصَّالِحِينَ

   Господи мой, дари ме с праведни потомци!”

   37:100

2. فَبَشَّرْنَاهُ بِغُلَامٍ حَلِيمٍ

   И го благовестихме за смирен син.

   37:101

3. فَلَمَّا بَلَغَ مَعَهُ السَّعْيَ قَالَ يَا بُنَيَّ إِنِّي أَرَىٰ فِي الْمَنَامِ أَنِّي أَذْبَحُكَ فَانْظُرْ مَاذَا تَرَىٰ ۚ قَالَ يَا أَبَتِ افْعَلْ مَا تُؤْمَرُ ۖ سَتَجِدُنِي إِنْ شَاءَ اللَّهُ مِنَ الصَّابِرِينَ

   И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О, синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, татко мой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм от търпеливите.”

   37:102

4. فَلَمَّا أَسْلَمَا وَتَلَّهُ لِلْجَبِينِ

   И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице,

   37:103

5. وَنَادَيْنَاهُ أَنْ يَا إِبْرَاهِيمُ

   Ние му извикахме: “О, Ибрахим,

   37:104

6. قَدْ صَدَّقْتَ الرُّؤْيَا ۚ إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِي الْمُحْسِنِينَ

   ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните.

   37:105

7. إِنَّ هَٰذَا لَهُوَ الْبَلَاءُ الْمُبِينُ

   Това е явното изпитание.

   37:106

8. وَفَدَيْنَاهُ بِذِبْحٍ عَظِيمٍ

   И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.

   37:107

9. وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِي الْآخِرِينَ

   И оставихме за него спомен сред сетните.

   37:108

Превод: Цветан Теофанов