Мусхаф, страница 566

1. خَاشِعَةً أَبْصَارُهُمْ تَرْهَقُهُمْ ذِلَّةٌ ۖ وَقَدْ كَانُوا يُدْعَوْنَ إِلَى السُّجُودِ وَهُمْ سَالِمُونَ

   Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави.

   68:43

2. فَذَرْنِي وَمَنْ يُكَذِّبُ بِهَٰذَا الْحَدِيثِ ۖ سَنَسْتَدْرِجُهُمْ مِنْ حَيْثُ لَا يَعْلَمُونَ

   Остави на Мен [о, Мухаммад] взимащите за лъжа тази Вест! Постепенно ще ги въвлечем [в погибел], без да разберат.

   68:44

3. وَأُمْلِي لَهُمْ ۚ إِنَّ كَيْدِي مَتِينٌ

   Ще им дам отсрочка. Моята промисъл е силна.

   68:45

4. أَمْ تَسْأَلُهُمْ أَجْرًا فَهُمْ مِنْ مَغْرَمٍ مُثْقَلُونَ

   Или търсиш от тях отплата, та са обременени с дълг?

   68:46

5. أَمْ عِنْدَهُمُ الْغَيْبُ فَهُمْ يَكْتُبُونَ

   Или при тях е неведомото и те го записват?

   68:47

6. فَاصْبِرْ لِحُكْمِ رَبِّكَ وَلَا تَكُنْ كَصَاحِبِ الْحُوتِ إِذْ نَادَىٰ وَهُوَ مَكْظُومٌ

   Изтърпи до присъдата на твоя Господ и не бъди като човека в кита, който зовеше, изпълнен със скръб!

   68:48

7. لَوْلَا أَنْ تَدَارَكَهُ نِعْمَةٌ مِنْ رَبِّهِ لَنُبِذَ بِالْعَرَاءِ وَهُوَ مَذْمُومٌ

   Ако не бе го достигнала милост от неговия Господ, щеше да е изхвърлен на голия бряг с упрек.

   68:49

8. فَاجْتَبَاهُ رَبُّهُ فَجَعَلَهُ مِنَ الصَّالِحِينَ

   Но неговият Господ го пречисти и го стори праведник.

   68:50

9. وَإِنْ يَكَادُ الَّذِينَ كَفَرُوا لَيُزْلِقُونَكَ بِأَبْصَارِهِمْ لَمَّا سَمِعُوا الذِّكْرَ وَيَقُولُونَ إِنَّهُ لَمَجْنُونٌ

   И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето6, и казват: “Той е луд.”

   68:51

10. وَمَا هُوَ إِلَّا ذِكْرٌ لِلْعَالَمِينَ

    А то не е друго освен напомняне за световете.

    68:52

11. الْحَاقَّةُ

    Неизбежното!

    69:1

12. مَا الْحَاقَّةُ

    Какво е Неизбежното?

    69:2

13. وَمَا أَدْرَاكَ مَا الْحَاقَّةُ

    И откъде да знаеш ти какво е Неизбежното?

    69:3

14. كَذَّبَتْ ثَمُودُ وَعَادٌ بِالْقَارِعَةِ

    Самудяните и адитите взеха за лъжа Бедствието.

    69:4

15. فَأَمَّا ثَمُودُ فَأُهْلِكُوا بِالطَّاغِيَةِ

    Самудяните бяха погубени от Вика.

    69:5

16. وَأَمَّا عَادٌ فَأُهْلِكُوا بِرِيحٍ صَرْصَرٍ عَاتِيَةٍ

    А адитите бяха погубени от бушуващ леден вихър.

    69:6

17. سَخَّرَهَا عَلَيْهِمْ سَبْعَ لَيَالٍ وَثَمَانِيَةَ أَيَّامٍ حُسُومًا فَتَرَى الْقَوْمَ فِيهَا صَرْعَىٰ كَأَنَّهُمْ أَعْجَازُ نَخْلٍ خَاوِيَةٍ

    Накара го Той да вилнее срещу тях седем нощи и осем дни поред, и виждаш там хората покосени, сякаш са стволове на повалени палми.

    69:7

18. فَهَلْ تَرَىٰ لَهُمْ مِنْ بَاقِيَةٍ

    И нима виждаш някой останал от тях?

    69:8

Превод: Цветан Теофанов