Сура 7 Стената, аят 109 – 126

1. قَالَ الْمَلَأُ مِنْ قَوْمِ فِرْعَوْنَ إِنَّ هَٰذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ

   Знатните от народа на Фараона казаха: “Този е вещ магьосник,

   7:109

2. يُرِيدُ أَنْ يُخْرِجَكُمْ مِنْ أَرْضِكُمْ ۖ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ

   който иска да ви пропъди от вашата земя.” [А Фараонът рече:] “И какво ще посъветвате?”

   7:110

3. قَالُوا أَرْجِهْ وَأَخَاهُ وَأَرْسِلْ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ

   Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,

   7:111

4. يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَاحِرٍ عَلِيمٍ

   да ти доведат всички вещи магьосници!”

   7:112

5. وَجَاءَ السَّحَرَةُ فِرْعَوْنَ قَالُوا إِنَّ لَنَا لَأَجْرًا إِنْ كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ

   И дойдоха магьосниците при Фараона. Казаха: “Наистина ли ще получим награда, ако ние победим?”

   7:113

6. قَالَ نَعَمْ وَإِنَّكُمْ لَمِنَ الْمُقَرَّبِينَ

   Каза: “Да, и ще бъдете от приближените.”

   7:114

7. قَالُوا يَا مُوسَىٰ إِمَّا أَنْ تُلْقِيَ وَإِمَّا أَنْ نَكُونَ نَحْنُ الْمُلْقِينَ

   Казаха: “О, Муса, ти ли ще мяташ, или ние да мятаме?”

   7:115

8. قَالَ أَلْقُوا ۖ فَلَمَّا أَلْقَوْا سَحَرُوا أَعْيُنَ النَّاسِ وَاسْتَرْهَبُوهُمْ وَجَاءُوا بِسِحْرٍ عَظِيمٍ

   Каза: “Вие мятайте!” А когато метнаха, омагьосаха очите на хората и ги ужасиха, и показаха велика магия.

   7:116

9. وَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنْ أَلْقِ عَصَاكَ ۖ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ

   И дадохме на Муса откровение: “Метни своята тояга!” И ето я - поглъща онова, с което измамват!

   7:117

10. فَوَقَعَ الْحَقُّ وَبَطَلَ مَا كَانُوا يَعْمَلُونَ

    И се установи правдата, и се провали онова, което направиха.

    7:118

11. فَغُلِبُوا هُنَالِكَ وَانْقَلَبُوا صَاغِرِينَ

    И бяха победени там, и станаха унизени.

    7:119

12. وَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ

    А магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.

    7:120

13. قَالُوا آمَنَّا بِرَبِّ الْعَالَمِينَ

    Казаха: “Повярвахме в Господа на световете,

    7:121

14. رَبِّ مُوسَىٰ وَهَارُونَ

    Господа на Муса и Харун!”

    7:122

15. قَالَ فِرْعَوْنُ آمَنْتُمْ بِهِ قَبْلَ أَنْ آذَنَ لَكُمْ ۖ إِنَّ هَٰذَا لَمَكْرٌ مَكَرْتُمُوهُ فِي الْمَدِينَةِ لِتُخْرِجُوا مِنْهَا أَهْلَهَا ۖ فَسَوْفَ تَعْلَمُونَ

    Каза Фараонът: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Това е лукавство, което вие замислихте в града, за да прогоните от него жителите му. Но ще разберете!

    7:123

16. لَأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُمْ مِنْ خِلَافٍ ثُمَّ لَأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ

    Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна.”

    7:124

17. قَالُوا إِنَّا إِلَىٰ رَبِّنَا مُنْقَلِبُونَ

    Казаха: “При нашия Господ ще се завърнем.

    7:125

18. وَمَا تَنْقِمُ مِنَّا إِلَّا أَنْ آمَنَّا بِآيَاتِ رَبِّنَا لَمَّا جَاءَتْنَا ۚ رَبَّنَا أَفْرِغْ عَلَيْنَا صَبْرًا وَتَوَفَّنَا مُسْلِمِينَ

    Отмъщаваш ни само защото повярвахме в знаменията на нашия Господ, когато дойдоха при нас. Господи наш, изпълни ни с търпение и прибери ни отдадени на Теб!”

    7:126

Превод: Цветан Теофанов