Сура 44 Димът, аят 30 – 42

1. وَلَقَدْ نَجَّيْنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ مِنَ الْعَذَابِ الْمُهِينِ

   И спасихме синовете на Исраил от унизителното мъчение,

   44:30

2. مِنْ فِرْعَوْنَ ۚ إِنَّهُ كَانَ عَالِيًا مِنَ الْمُسْرِفِينَ

   от Фараона. Той бе горделивец от престъпващите.

   44:31

3. وَلَقَدِ اخْتَرْنَاهُمْ عَلَىٰ عِلْمٍ عَلَى الْعَالَمِينَ

   И ги избрахме - знаейки - да превъзхождат те народите [по тяхно време].

   44:32

4. وَآتَيْنَاهُمْ مِنَ الْآيَاتِ مَا فِيهِ بَلَاءٌ مُبِينٌ

   И им дадохме от знаменията онова, в което имаше явно изпитание.

   44:33

5. إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَيَقُولُونَ

   Те [- неверниците] казват:

   44:34

6. إِنْ هِيَ إِلَّا مَوْتَتُنَا الْأُولَىٰ وَمَا نَحْنُ بِمُنْشَرِينَ

   “Смъртта е само веднъж. И не ще бъдем възкресени.

   44:35

7. فَأْتُوا بِآبَائِنَا إِنْ كُنْتُمْ صَادِقِينَ

   Доведете нашите предци, ако говорите истината!”

   44:36

8. أَهُمْ خَيْرٌ أَمْ قَوْمُ تُبَّعٍ وَالَّذِينَ مِنْ قَبْلِهِمْ ۚ أَهْلَكْنَاهُمْ ۖ إِنَّهُمْ كَانُوا مُجْرِمِينَ

   Те ли са по-добри, или народът на Туббаа и онези преди тях? Погубихме ги, защото бяха престъпници.

   44:37

9. وَمَا خَلَقْنَا السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضَ وَمَا بَيْنَهُمَا لَاعِبِينَ

   И не сътворихме напразно небесата и земята, и всичко между тях.

   44:38

10. مَا خَلَقْنَاهُمَا إِلَّا بِالْحَقِّ وَلَٰكِنَّ أَكْثَرَهُمْ لَا يَعْلَمُونَ

    Сътворихме ги само с мъдрост. Ала повечето от тях не знаят.

    44:39

11. إِنَّ يَوْمَ الْفَصْلِ مِيقَاتُهُمْ أَجْمَعِينَ

    Денят на разделението е срокът за всички тях.

    44:40

12. يَوْمَ لَا يُغْنِي مَوْلًى عَنْ مَوْلًى شَيْئًا وَلَا هُمْ يُنْصَرُونَ

    Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще им се помогне,

    44:41

13. إِلَّا مَنْ رَحِمَ اللَّهُ ۚ إِنَّهُ هُوَ الْعَزِيزُ الرَّحِيمُ

    освен когото Аллах пощади. Той е Всемогъщия, Милосърдния.

    44:42

Превод: Цветан Теофанов