Сура 38 Сад, аят 30 – 40

1. وَوَهَبْنَا لِدَاوُودَ سُلَيْمَانَ ۚ نِعْمَ الْعَبْدُ ۖ إِنَّهُ أَوَّابٌ

   И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

   38:30

2. إِذْ عُرِضَ عَلَيْهِ بِالْعَشِيِّ الصَّافِنَاتُ الْجِيَادُ

   Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.

   38:31

3. فَقَالَ إِنِّي أَحْبَبْتُ حُبَّ الْخَيْرِ عَنْ ذِكْرِ رَبِّي حَتَّىٰ تَوَارَتْ بِالْحِجَابِ

   И рече: “Заради любовта към благата пренебрегнах споменаването на моя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].

   38:32

4. رُدُّوهَا عَلَيَّ ۖ فَطَفِقَ مَسْحًا بِالسُّوقِ وَالْأَعْنَاقِ

   Върнете ги при мен!” И започна да сече краката и шиите им.

   38:33

5. وَلَقَدْ فَتَنَّا سُلَيْمَانَ وَأَلْقَيْنَا عَلَىٰ كُرْسِيِّهِ جَسَدًا ثُمَّ أَنَابَ

   Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той се разкая.

   38:34

6. قَالَ رَبِّ اغْفِرْ لِي وَهَبْ لِي مُلْكًا لَا يَنْبَغِي لِأَحَدٍ مِنْ بَعْدِي ۖ إِنَّكَ أَنْتَ الْوَهَّابُ

   Рече: “Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”

   38:35

7. فَسَخَّرْنَا لَهُ الرِّيحَ تَجْرِي بِأَمْرِهِ رُخَاءً حَيْثُ أَصَابَ

   И му подчинихме вятъра леко да духа според неговата повеля, където поиска.

   38:36

8. وَالشَّيَاطِينَ كُلَّ بَنَّاءٍ وَغَوَّاصٍ

   И сатаните - едни да строят, други да се гмуркат,

   38:37

9. وَآخَرِينَ مُقَرَّنِينَ فِي الْأَصْفَادِ

   а трети - вързани в окови...

   38:38

10. هَٰذَا عَطَاؤُنَا فَامْنُنْ أَوْ أَمْسِكْ بِغَيْرِ حِسَابٍ

    Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман], облагодетелствай, или се въздържай безмерно!

    38:39

11. وَإِنَّ لَهُ عِنْدَنَا لَزُلْفَىٰ وَحُسْنَ مَآبٍ

    И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.

    38:40

Превод: Цветан Теофанов