Сура 2 Кравата, аят 180 – 182

  1. كُتِبَ عَلَيْكُمْ إِذَا حَضَرَ أَحَدَكُمُ الْمَوْتُ إِنْ تَرَكَ خَيْرًا الْوَصِيَّةُ لِلْوَالِدَيْنِ وَالْأَقْرَبِينَ بِالْمَعْرُوفِ ۖ حَقًّا عَلَى الْمُتَّقِينَ

    Предписано ви е, когато смъртта надвисне над някого от вас, ако той остави благо, да го завещае на двамата родители и на близките според обичая. Това е дълг за богобоязливите.

    2:180
  2. فَمَنْ بَدَّلَهُ بَعْدَمَا سَمِعَهُ فَإِنَّمَا إِثْمُهُ عَلَى الَّذِينَ يُبَدِّلُونَهُ ۚ إِنَّ اللَّهَ سَمِيعٌ عَلِيمٌ

    А който подмени [завещанието], след като го е чул, грехът е само за онези, които са го подменили. Аллах е всечуващ, всезнаещ.

    2:181
  3. فَمَنْ خَافَ مِنْ مُوصٍ جَنَفًا أَوْ إِثْمًا فَأَصْلَحَ بَيْنَهُمْ فَلَا إِثْمَ عَلَيْهِ ۚ إِنَّ اللَّهَ غَفُورٌ رَحِيمٌ

    А който се опасява от грешка или грях на завещател, и помирява [наследниците], за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.

    2:182

Превод: Цветан Теофанов