Сура 29 Паякът, аят 1 – 7

1. الم

   Алиф. Лам. Мим.

   29:1

2. أَحَسِبَ النَّاسُ أَنْ يُتْرَكُوا أَنْ يَقُولُوا آمَنَّا وَهُمْ لَا يُفْتَنُونَ

   Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват: “Повярвахме!”, без да бъдат изпитвани?

   29:2

3. وَلَقَدْ فَتَنَّا الَّذِينَ مِنْ قَبْلِهِمْ ۖ فَلَيَعْلَمَنَّ اللَّهُ الَّذِينَ صَدَقُوا وَلَيَعْلَمَنَّ الْكَاذِبِينَ

   Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците.

   29:3

4. أَمْ حَسِبَ الَّذِينَ يَعْمَلُونَ السَّيِّئَاتِ أَنْ يَسْبِقُونَا ۚ سَاءَ مَا يَحْكُمُونَ

   Или онези, които вършат злини, смятат да ни убягнат? Колко лошо отсъждат!

   29:4

5. مَنْ كَانَ يَرْجُو لِقَاءَ اللَّهِ فَإِنَّ أَجَلَ اللَّهِ لَآتٍ ۚ وَهُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ

   За който се надява да срещне Аллах - срокът от Аллах непременно ще настъпи. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

   29:5

6. وَمَنْ جَاهَدَ فَإِنَّمَا يُجَاهِدُ لِنَفْسِهِ ۚ إِنَّ اللَّهَ لَغَنِيٌّ عَنِ الْعَالَمِينَ

   А който се бори, единствено за себе си се бори. Аллах не се нуждае от световете.

   29:6

7. وَالَّذِينَ آمَنُوا وَعَمِلُوا الصَّالِحَاتِ لَنُكَفِّرَنَّ عَنْهُمْ سَيِّئَاتِهِمْ وَلَنَجْزِيَنَّهُمْ أَحْسَنَ الَّذِي كَانُوا يَعْمَلُونَ

   А които вярват и вършат праведни дела, ще отмахнем от тях лошите им постъпки и ще им въздадем според най-хубавото от онова, което са извършили.

   29:7

Превод: Цветан Теофанов