Сура 26 Поетите, аят 96 – 102

1. قَالُوا وَهُمْ فِيهَا يَخْتَصِمُونَ

   Ще рекат, карайки се там:

   26:96

2. تَاللَّهِ إِنْ كُنَّا لَفِي ضَلَالٍ مُبِينٍ

   “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,

   26:97

3. إِذْ نُسَوِّيكُمْ بِرَبِّ الْعَالَمِينَ

   когато вас приравнявахме с Господа на световете.

   26:98

4. وَمَا أَضَلَّنَا إِلَّا الْمُجْرِمُونَ

   И ни заблудиха не други, а престъпниците.

   26:99

5. فَمَا لَنَا مِنْ شَافِعِينَ

   Сега нямаме нито застъпници,

   26:100

6. وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٍ

   нито близък приятел.

   26:101

7. فَلَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةً فَنَكُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ

   Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”

   26:102

Превод: Цветан Теофанов