Сура 26 Поетите, аят 52 – 67

1. وَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنْ أَسْرِ بِعِبَادِي إِنَّكُمْ مُتَّبَعُونَ

   И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”

   26:52

2. فَأَرْسَلَ فِرْعَوْنُ فِي الْمَدَائِنِ حَاشِرِينَ

   И изпрати Фараонът събирачи в градовете:

   26:53

3. إِنَّ هَٰؤُلَاءِ لَشِرْذِمَةٌ قَلِيلُونَ

   “Тези [синове на Исраил] са малко хора.

   26:54

4. وَإِنَّهُمْ لَنَا لَغَائِظُونَ

   Те ни разгневяват,

   26:55

5. وَإِنَّا لَجَمِيعٌ حَاذِرُونَ

   но ние всички сме бдителни.”

   26:56

6. فَأَخْرَجْنَاهُمْ مِنْ جَنَّاتٍ وَعُيُونٍ

   И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,

   26:57

7. وَكُنُوزٍ وَمَقَامٍ كَرِيمٍ

   и от съкровища, и от знатно място.

   26:58

8. كَذَٰلِكَ وَأَوْرَثْنَاهَا بَنِي إِسْرَائِيلَ

   Така е. И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.

   26:59

9. فَأَتْبَعُوهُمْ مُشْرِقِينَ

   И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].

   26:60

10. فَلَمَّا تَرَاءَى الْجَمْعَانِ قَالَ أَصْحَابُ مُوسَىٰ إِنَّا لَمُدْرَكُونَ

    И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса рекоха: “Ние сме настигнати.”

    26:61

11. قَالَ كَلَّا ۖ إِنَّ مَعِيَ رَبِّي سَيَهْدِينِ

    Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!”

    26:62

12. فَأَوْحَيْنَا إِلَىٰ مُوسَىٰ أَنِ اضْرِبْ بِعَصَاكَ الْبَحْرَ ۖ فَانْفَلَقَ فَكَانَ كُلُّ فِرْقٍ كَالطَّوْدِ الْعَظِيمِ

    И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.

    26:63

13. وَأَزْلَفْنَا ثَمَّ الْآخَرِينَ

    И сторихме там другите да се приближат.

    26:64

14. وَأَنْجَيْنَا مُوسَىٰ وَمَنْ مَعَهُ أَجْمَعِينَ

    И спасихме Муса и всички, които бяха с него.

    26:65

15. ثُمَّ أَغْرَقْنَا الْآخَرِينَ

    После издавихме другите.

    26:66

16. إِنَّ فِي ذَٰلِكَ لَآيَةً ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُمْ مُؤْمِنِينَ

    В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

    26:67

Превод: Цветан Теофанов