Сура 19 Мариам, аят 2 – 6

1. ذِكْرُ رَحْمَتِ رَبِّكَ عَبْدَهُ زَكَرِيَّا

   [Това е] споменаване за милостта на твоя Господ към Неговия раб Закария.

   19:2

2. إِذْ نَادَىٰ رَبَّهُ نِدَاءً خَفِيًّا

   Когато призова той своя Господ с таен зов,

   19:3

3. قَالَ رَبِّ إِنِّي وَهَنَ الْعَظْمُ مِنِّي وَاشْتَعَلَ الرَّأْسُ شَيْبًا وَلَمْ أَكُنْ بِدُعَائِكَ رَبِّ شَقِيًّا

   рече: “Господи мой, отслабнаха костите ми и пламнаха бели коси по главата, и никога не останах без отговор в своя зов към Теб, Господи.

   19:4

4. وَإِنِّي خِفْتُ الْمَوَالِيَ مِنْ وَرَائِي وَكَانَتِ امْرَأَتِي عَاقِرًا فَهَبْ لِي مِنْ لَدُنْكَ وَلِيًّا

   И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с приемник от Теб,

   19:5

5. يَرِثُنِي وَيَرِثُ مِنْ آلِ يَعْقُوبَ ۖ وَاجْعَلْهُ رَبِّ رَضِيًّا

   който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Господи!”

   19:6

Превод: Цветан Теофанов